С
И Н Г А П У Р - М А Р И Н А Б Е Й
С А Н Д С
Сингапурските
пилоти бяха перфектни и при кацането както по време на самия полет. Точно по
разписание- в 05,55ч. сингапурско време или 23,55ч. българско докоснахме
пистата на Терминал 3 на летище Чанги. След три седмици щяхме да имаме
достатъчно време да се любуваме на красотите и условията, които предлага на
своите гости най-хубавото световно летище.
В скоби искам да вметна, че малко преди да тръгнем да пътешестваме в туристически форум бях прочел мнението, че на това летище човек може да поиска да стои цял живот, толкова е красиво и подредено всичко в него. Но сега бързахме да се измъкнем и да отидем час по скоро в хотела.
Два дни преди да тръгнем от София бяхме започнали да пием мелатонин, за по бързо адаптиране към шест часовата разлика и може би заради него, а може би и заради адреналина, който е неизменна част от едно пътуване не усещахме, че е време за лягане по българския ни биологичен часовник.
Попълнихме декларациите, които се изискват при без визовото влизане в Сингапур, и без да ни проверяват нищо от багажа преминахме паспортната и митническа проверка.
Тук искам да направя едно малко отклонение. Преди да посетим Сингапур прочетох десетки мнения в български, руски и английски форуми за изключително строгите правила и закони в тази държава.
Повечето от тези мнения дори и най-скорошните от тях описваха страната едва ли не като прототип на Джордж Оруел и световния му бестселър „1984”. Една страна, в която държавата провежда всеобхватно проследяване и пропаганда, всява страх и следват безжалостни наказания. Като се започне от тоталните забрани за внасяне и дъвчене на дъвка, пренасяне и пушене на цигари, пиене на алкохол и какво ли не още и се стигне до най-едрите престъпления като притежание и употреба на наркотици.
Оказа се, че поне 80% от тези изразени опасения и всяване на страх са силно преувеличени. Никой при пристигането и последвалите проверки, нито пък при обратния полет не ни направи никаква забележка за това, че носим в ръчния си багаж 20 тина дъвки Орбит или 4-5 кутии цигари. Не говоря въобще пък за чекирания, който минава на още по-обстоен преглед. Никой не се поинтересува и какъв и колко алкохол пренасяме.
Никой не видях да санкционира и стотиците насядали покрай реката вечер млади хора, които пиеха спокойно бира и друг по-твърд алкохол.
Никой не видях да санкционира и някой, който пуши цигари, вървейки по улиците.
Да, закони и забрани има, но такива има във всички нормални държави, в които на власт са реда и дисциплината, а не хаоса и анархията.
Дори на много места можете да видите закачени табелки с глобите, които ще последват ако не спазите забраните.
Може би тази превенция има голям ефект и създава малко по-изкривено усещане за реалността в Сингапур.
В скоби искам да вметна, че малко преди да тръгнем да пътешестваме в туристически форум бях прочел мнението, че на това летище човек може да поиска да стои цял живот, толкова е красиво и подредено всичко в него. Но сега бързахме да се измъкнем и да отидем час по скоро в хотела.
Два дни преди да тръгнем от София бяхме започнали да пием мелатонин, за по бързо адаптиране към шест часовата разлика и може би заради него, а може би и заради адреналина, който е неизменна част от едно пътуване не усещахме, че е време за лягане по българския ни биологичен часовник.
Попълнихме декларациите, които се изискват при без визовото влизане в Сингапур, и без да ни проверяват нищо от багажа преминахме паспортната и митническа проверка.
Тук искам да направя едно малко отклонение. Преди да посетим Сингапур прочетох десетки мнения в български, руски и английски форуми за изключително строгите правила и закони в тази държава.
Повечето от тези мнения дори и най-скорошните от тях описваха страната едва ли не като прототип на Джордж Оруел и световния му бестселър „1984”. Една страна, в която държавата провежда всеобхватно проследяване и пропаганда, всява страх и следват безжалостни наказания. Като се започне от тоталните забрани за внасяне и дъвчене на дъвка, пренасяне и пушене на цигари, пиене на алкохол и какво ли не още и се стигне до най-едрите престъпления като притежание и употреба на наркотици.
Оказа се, че поне 80% от тези изразени опасения и всяване на страх са силно преувеличени. Никой при пристигането и последвалите проверки, нито пък при обратния полет не ни направи никаква забележка за това, че носим в ръчния си багаж 20 тина дъвки Орбит или 4-5 кутии цигари. Не говоря въобще пък за чекирания, който минава на още по-обстоен преглед. Никой не се поинтересува и какъв и колко алкохол пренасяме.
Никой не видях да санкционира и стотиците насядали покрай реката вечер млади хора, които пиеха спокойно бира и друг по-твърд алкохол.
Никой не видях да санкционира и някой, който пуши цигари, вървейки по улиците.
Да, закони и забрани има, но такива има във всички нормални държави, в които на власт са реда и дисциплината, а не хаоса и анархията.
Дори на много места можете да видите закачени табелки с глобите, които ще последват ако не спазите забраните.
Може би тази превенция има голям ефект и създава малко по-изкривено усещане за реалността в Сингапур.
Табелки със забрани в метростанцията
Да не говорим
пък за условията, които са създадени, за да не се чувства никой дискриминиран
от някоя забрана/изключвам наркотиците и другите криминални прояви/. Такива
зали за пушачи видяхме на летище Чанги, че човек дори и да не пуши може да му
се прииска да запали като влезе в една климатизирана градина с много пейки,
дървета и цветя. Ето как изглежда една
такава зала на летището
Зала за пушачи
на летище Чанги
Така че моят
съвет е да не се притеснявате от това, което ще прочетете в някои мнения за
Сингапур.Те са меко казано силно преувеличени. Малко като на принципа на
българските медии: че новина е само лошата такава, а не позитивната.
Та минахме съвсем спокойно през митническата проверка без да ни попитат защо носим цигари, алкохол и дъвки рано сутринта /може пък и митничарите да са били сънени и да не им се е занимавало още с проверки/ и се отправихме към изхода на Терминала, където беше и паркинга за шатълите.
Излизайки от сградата на летището всъщност получихме и първия шок. Топлинен.
Идвайки от 5-6 градусовите мартенски температури в България, стоейки на 18 градуса в самолета и пак на толкова в Терминала бяхме забравили какво ни очаква.
Но горещата, влажна вълна, която ни удари в лицата и то преди още да се е показало слънцето ни върна към действителността, която ни очакваше в следващите 20 тина дни няколко градуса на север и няколко градуса на юг от Екватора. На няколко пъти щяхме да пресичаме тази невидима граница на двете полукълба и да мечтаем да останем колкото се може по-дълго при слънцето и топлината.
Преди да успеем да разгледаме терминалите отвън и пристигна микробуса, на който с големи букви бе изписано MBS. С още една двойка от Англия качихме куфарите в буса, настанихме се удобно наслаждавайки се на преимуществото на безплатния трансфер от хотела, който беше включен в цената на клубната ни стая и потеглихме.
Сингапур е изключително зелен град и това е естествено като се има предвид близостта му до Екватора и многото валежи.
Затова и още с първите километри в него усетихме голямата разлика с другия високотехнологичен град, който наскоро бяхме посетили- Дубай.
Докато в Дубай пустинята е толкова голяма, че колкото и човек да се старае да заличи следите и не успява, то в Сингапур природата създава съвсем естествени прохладни места за отдих и пътуване. По точно такъв „прохладен” път се движихме от летището към Марина Бей Сандс. Короните на огромните дървета се надвесваха над шосето и образуваха есетествен зелен чадър над него, опазвайки го от слънцето.
Та минахме съвсем спокойно през митническата проверка без да ни попитат защо носим цигари, алкохол и дъвки рано сутринта /може пък и митничарите да са били сънени и да не им се е занимавало още с проверки/ и се отправихме към изхода на Терминала, където беше и паркинга за шатълите.
Излизайки от сградата на летището всъщност получихме и първия шок. Топлинен.
Идвайки от 5-6 градусовите мартенски температури в България, стоейки на 18 градуса в самолета и пак на толкова в Терминала бяхме забравили какво ни очаква.
Но горещата, влажна вълна, която ни удари в лицата и то преди още да се е показало слънцето ни върна към действителността, която ни очакваше в следващите 20 тина дни няколко градуса на север и няколко градуса на юг от Екватора. На няколко пъти щяхме да пресичаме тази невидима граница на двете полукълба и да мечтаем да останем колкото се може по-дълго при слънцето и топлината.
Преди да успеем да разгледаме терминалите отвън и пристигна микробуса, на който с големи букви бе изписано MBS. С още една двойка от Англия качихме куфарите в буса, настанихме се удобно наслаждавайки се на преимуществото на безплатния трансфер от хотела, който беше включен в цената на клубната ни стая и потеглихме.
Сингапур е изключително зелен град и това е естествено като се има предвид близостта му до Екватора и многото валежи.
Затова и още с първите километри в него усетихме голямата разлика с другия високотехнологичен град, който наскоро бяхме посетили- Дубай.
Докато в Дубай пустинята е толкова голяма, че колкото и човек да се старае да заличи следите и не успява, то в Сингапур природата създава съвсем естествени прохладни места за отдих и пътуване. По точно такъв „прохладен” път се движихме от летището към Марина Бей Сандс. Короните на огромните дървета се надвесваха над шосето и образуваха есетествен зелен чадър над него, опазвайки го от слънцето.
Пътят от
летище Чанги към Марина Бей Сандс
След няма и
половин час бяхме вече на паркинга на най-голямата забележителност в Сингапур в
последните няколко години Марина Бей Сандс.
Централният
вход на Марина Бей Сандс
Тук ако не си запознат предварително с хотела те очаква втория шок. Мнозина очакват да видят един суперлуксозен хотел, с невероятна архитектура и излъчващ спокойствие и респект за своите гости. Изведнъж обаче влизайки във фоайето и то в 7ч. сутринта в най-делничния ден от седмицата понеделник попадаш все едно си на женския пазар в София в петък. Истински съвременен Вавилон. Около тебе щъкат десетки не, стотици хора, мъкнейки куфари, чанти и деца и разбираш защо повечето от туристите отсядат за един, максимум два три дни в него.
Лоби бара
и фоайето до рецепцията
Тук няма
спокойствие и уединение. Тук хора от цял свят идват за да разгледат най-голямата
забележителност на града държава, най-скъпия хотел и сграда в света .
Хотелът разполага с 2 560 стаи и апартаменти.В него могат да нощуват над 4000 човека, а сумата, която е използвана за построяването му варира в различните източници от 6 до 8 млрд. британски паунда. В гигантския хотелски комплекс открит през 2010год. има супер модерен шопинг център с романтични плавателни канали в него и гондоли,
Хотелът разполага с 2 560 стаи и апартаменти.В него могат да нощуват над 4000 човека, а сумата, която е използвана за построяването му варира в различните източници от 6 до 8 млрд. британски паунда. В гигантския хотелски комплекс открит през 2010год. има супер модерен шопинг център с романтични плавателни канали в него и гондоли,
МОЛ-а на
Марина Бей Сандс
Gardens by
the Bay
Един от
многото входове на казиното
Разбира се
най-зрелищната част от футуристичния
хотел е намиращия се на 57-я етаж “Скайпарк” – огромно открито пространство на
200м. височина, върху покрива на хотела. На 12400 квадратни метра пространство
ще откриете истински тропически оазис – 250 дървета, 650 растения и изключително красив басейн. Басейнът
с ширина 150м е наречен Infinity- “безкрайност”
заради оптическата илюзия, че ръба му прелива в хоризонта на пейзажа наоколо.
Виждате само върховете на другите сгради и небето на Сингапур.
На 57-я
етаж в Марина Бей Сандс
Бяхме резервирали и платили една от най-хубавите стаи, които предлага хотела- клубна стая с изглед към града на принципа: като ще е гарга да е рошава.
По-високата цена имаше толкова много предимства, че дори и не се колебаех, когато направих резервацията през сайта на хотела. Букнах стаята директно през него, защото всъщност той даваше най-добрата цена. Клубната стая включва в себе си десетки предимства и привелегии и на края се оказва, че дори излиза по-евтино, отколкото една обикновена стая, да не говорим за удобствата.
Плана ни за първия ден включваше предвид ранното пристигане да оставим багажа си, където ни кажат от рецепцията и да излезем да се разходим около хотела, убивайки времето до 15ч. когато можехме да се настаним.
Тайничко обаче се надявахме предвид това, че е понеделник и след уикенда, когато е нормално хотела да е претъпкан, делничният ден да остави поне няколко свободни стаи за настаняване преди определения час. Приближихме към рецепцията, която независимо от ранния час беше доста препълнена от пристигащи и заминаващи индивидуални туристи, добре поне че няма и организирани групи в хотела...
Бяхме резервирали и платили една от най-хубавите стаи, които предлага хотела- клубна стая с изглед към града на принципа: като ще е гарга да е рошава.
По-високата цена имаше толкова много предимства, че дори и не се колебаех, когато направих резервацията през сайта на хотела. Букнах стаята директно през него, защото всъщност той даваше най-добрата цена. Клубната стая включва в себе си десетки предимства и привелегии и на края се оказва, че дори излиза по-евтино, отколкото една обикновена стая, да не говорим за удобствата.
Плана ни за първия ден включваше предвид ранното пристигане да оставим багажа си, където ни кажат от рецепцията и да излезем да се разходим около хотела, убивайки времето до 15ч. когато можехме да се настаним.
Тайничко обаче се надявахме предвид това, че е понеделник и след уикенда, когато е нормално хотела да е претъпкан, делничният ден да остави поне няколко свободни стаи за настаняване преди определения час. Приближихме към рецепцията, която независимо от ранния час беше доста препълнена от пристигащи и заминаващи индивидуални туристи, добре поне че няма и организирани групи в хотела...
Рецепцията
Щастието и късмета бяха с нас и се оказа, че можем веднага да се настаним още в 7 сутринта. Магнитните карти за стая 4154 бяха чекирани, платихме 200 долара депозит и след 10 тина минути се отправихме към Tower 2, където от 35 до 49 етаж се намираха клубните стаи.
Не зная дали архитекта на хотела Моше Сафдие е заложил сигурността като основно изискване при проектирането му, но от управата на хотела се бяха погрижили според мен повече от достатъчно, за да ограничат достъпа на посетители, които не са гости на хотела до етажите.
Целият хотел, без допълнителните части като градината, казиното, шопинг центъра, дискотеката, музеят и останалото от огромния комплекс е разделен на три кули.
Всяка кула си е с отделни асансьори, като от своя страна те са разделени допълнително по етажи. Картата за стаята ви служи и за задвижване на асансьора до съответния етаж, до който имаш право на достъп.
Асансьорът, с който се качвахме до стаята ни на 41 етаж не спира никъде до 22-я. За стаите от 2 до 22 етаж има отделен асансьор. Вторият асансьор тръгва от партера, но първата му спирка е 22 етаж и стига до 56 етаж, на който етаж се намират СПА и фитнес центъра – Banyan Tree Spa and Fitnes Club
. Безплатен достъп до уникалния фитнес център /всички уреди са наредени пред френските прозорци и изгледа от 56 етаж към града е умопомрачителен/ имат клубните стаи и апартаментите, останалите гости заплащат вход.
На този 56 етаж има пропусквателен пункт с двама служители, които изискват специалните карти, които ви дават на рецепцията за входа за Skypark- a.
Магнитните
карти за стаите и картите за достъп до басейна
Слагат ви
гривна на ръката и вече можете целия ден да влизате и излизате от скайпарка
колкото пъти пожелаете. Но това е само за един ден.
На следващия ден отново трябва да покажете картата, на която е отбелязано до кога е престоя ви в хотела, задраскват ви и този ден и ви слагат нова гривна.
Всеки ден цвета на гривните за басейна е различен. Така се елеминира вероятността да може някой, без да е гост на хотела да се качи до басейна.
След като преминете през охраната и ви сложат гривната на ръката вече можете да се качите на асансьора, който ще ви отведе до 57 етаж и Skypark. Истинско разточителство. Асансьор само за един етаж!
На слизане процедурата е същата. Отново с асансьор до 56 етаж, със следващ до етажа ви, ако стаята ви е от 23 до 54 етаж или до партера и от там с трети асансьор ако сте от 2 до 22 етаж.
Изреждам всичко това, за да получите информация колко почти безнадеждно е да се опита някой, без да е гост да достигне до най-голямата атркция на Сингапур, инфинити басейна на Марина Бей Сандс.
Но за него по-късно, а сега да се върнем отново към фоайето. Качихме се на асансьора, който със страхотна скорост ни изстреля до 41 етаж.
На следващия ден отново трябва да покажете картата, на която е отбелязано до кога е престоя ви в хотела, задраскват ви и този ден и ви слагат нова гривна.
Всеки ден цвета на гривните за басейна е различен. Така се елеминира вероятността да може някой, без да е гост на хотела да се качи до басейна.
След като преминете през охраната и ви сложат гривната на ръката вече можете да се качите на асансьора, който ще ви отведе до 57 етаж и Skypark. Истинско разточителство. Асансьор само за един етаж!
На слизане процедурата е същата. Отново с асансьор до 56 етаж, със следващ до етажа ви, ако стаята ви е от 23 до 54 етаж или до партера и от там с трети асансьор ако сте от 2 до 22 етаж.
Изреждам всичко това, за да получите информация колко почти безнадеждно е да се опита някой, без да е гост да достигне до най-голямата атркция на Сингапур, инфинити басейна на Марина Бей Сандс.
Но за него по-късно, а сега да се върнем отново към фоайето. Качихме се на асансьора, който със страхотна скорост ни изстреля до 41 етаж.
Асансьорът
за секунди е на 41 етаж
Единствено
асансьора на Бурж Халифа ми се струва, че се е движил по-бързо от този в Марина
Бей Сандс. Нито в Бурж Ал Араб нито в Кулите Петронас асансьорите не бяха
толкова бързи
41 етаж в
Марина Бей Сандс
Стаята ни бе в дясно в дъното на коридора, който виждате на снимката. Отворихме с магнитната карта вратата на стая 4154 и влизайки в нея сякаш попаднахме в някаква нереално красива картина.
Club Room 4154
Гледката през
френските прозорци, които заемаха цялата стена беше просто невероятна. Не бих
се наел да я опиша, защото мисля, че думите не могат да пресъздадат красотата,
която се откриваше.
No comment
Изглед към
града
А и височината си я биваше. Тъй като стаите в
предната част на хотела са без тераси и фасадата е изцяло от стъкло, за разлика
от задната част, където фасадата е коренно различна и има тераси с много
растителност и зеленина по тях, гледката надолу към булеварда си беше доста
страшничка. Все едно си надвесен над него и над пъплещите като малки точици
коли. Имаш чувството, че направо пропадаш в бездната!
Поглед от
високо към булеварда
Няколко минути са необходими на всеки гост на хотела, който влиза за пръв път в стаята да се ориентира в десетките контакти, ключове , кабели и други техники, които надничат от стените и всеки един ъгъл. Голяма спалня, кът с мека мебел, масивно бюро с телефон, факс, място за компютър и слотове с кабели за кабелен интернет. LCD телевизор със специален канал, от който можеш да поръчваш всички услуги, които предлага хотела, включително и късен чек оут, рум сървиз и какво ли не още.
Няколко минути са необходими на всеки гост на хотела, който влиза за пръв път в стаята да се ориентира в десетките контакти, ключове , кабели и други техники, които надничат от стените и всеки един ъгъл. Голяма спалня, кът с мека мебел, масивно бюро с телефон, факс, място за компютър и слотове с кабели за кабелен интернет. LCD телевизор със специален канал, от който можеш да поръчваш всички услуги, които предлага хотела, включително и късен чек оут, рум сървиз и какво ли не още.
Welcome
to Marina Bay Sands
Препълнен
догоре мини бар, на който имаше предупредителен надпис с големи букви, че всяко
изваждане на артикул от него, дори и само да го разгледаш и да го върнеш на мястото
му автоматично се таксува и се прибавя към сметката ти. Така че се ограничихме
с отварянето му.
Огромна баня с вана и луксозна козметика, отделна душ кабина, отделна тоалетна, кафе машина, сейф, комплекти чаши за различни напитки, халати за басейна и какво ли не още допълваше интериора на 60-те кв. м. на 41 етаж.
Огромна баня с вана и луксозна козметика, отделна душ кабина, отделна тоалетна, кафе машина, сейф, комплекти чаши за различни напитки, халати за басейна и какво ли не още допълваше интериора на 60-те кв. м. на 41 етаж.
Част от
банята
Нямаше много време да му се любуваме, освен да направим няколко снимки и набързо обухме банските, за да можем рано рано да се отправим към Skypark.
След като се качихме горе просто бяхме поразени от това, което се откри пред погледа ни. Безкрайността на инфинити басейна преливаше в хоризонта и покривите на отсрещните небостъргачи, а високите дървета, цветята и храстите просто те караха да забравиш, че си на покрива на една сграда. Все едно си в някоя тропическа градина, а не на 200м. над земята.
Skypark –
градината с изглед към океана
Въпреки ранния час имаше поне стотина
посетители, повечето от които правеха снимки в басейна и се любуваха на
панорамата.
Седнахме да изпием по кафе и да закусим на открито в клуб ресторанта и след това последвахме примера на останалите. Два часа плаж и много снимки.
Седнахме да изпием по кафе и да закусим на открито в клуб ресторанта и след това последвахме примера на останалите. Два часа плаж и много снимки.
Infinity Pool
Водата на
басейна е с температура около 22-23 градуса, но в задната част на Skypark има няколко огромни джакузи с висока
температура- над 30 градуса и на който му беше хладно можеше да се стопли в тях
след басейна.
Джакузи в Skypark
с панорама към
океана
Разбира се има шезлонги и около басейна, и в градината с джакузитата.
Там гледката също бе много красива, защото отвисоко можеше да видиш Gardens by the Bay и океана със стотици кораби, очакващи влизането си в Сингапурското пристанище.
След закуската и близо два часа пълен релакс в Skypark, в които основно се наслаждавахме на басейна , правихме снимки и блажено мързелуване на шезлонгите решихме, че трябва да следваме предварителната си програма и да се запознаем с останалата част на огромния комплекс. Затова и се отправихме към околностите му.
Още няколко пъти се връщахме за по няколко часа на 57 етаж, където човек всъщност се чувства най-добре. Тъй като Сингапур е почти на екватора всеки ден следобед облачността се засилваше, но за наша радост без да вали дъжд. И поради тази причина най-хубавите снимки ставаха сутрин.
Отново се качихме към 17 часа на върха и отседнахме в клуб ресторанта за следобедните коктейли и закуски, които влизаха в бонусите към клубната ни стая. Френско шампанско и розе в неограничени количества, десетина вида уиски, водка и и неизброимо количество деликатеси. Като се започне от суши,сьомга, различни екзотични риби, скариди, раци, месни деликатеси, разнообразни хапки и салати.
The Club
at Marina Bay Sands
След вечерята
бе време отново за прохладните води на басейна. На екватора се стъмва много
бързо. Едва е залязло слънцето и само след минути е мрак. Оказа се, че вечер
басейна е още по-привлекателен с приказно красивата панорама на осветения град.
Мисля, че Сингапур е един от малкото градове в света, които изглеждат еднакво
красиви и през деня, и вечер. Дори осветен на мен ми хареса повече.
Вечерен
поглед към Сингапур
А в 20часа
започна и светлинното шоу на Марина Бей Сандс, което се наблюдава от почти целия
град. Мощни лазери осветиха небето и
създадоха прекрасна гледка в продължение на няколко минути.
Басейна работи до 23 часа и през цялото време прииждаха нови и нови посетители.
Но към 21ч. решихме, че е време вече да видим и останалите забележителности от комплекса.
Всъщност още към 11часа, след сутрешния плаж тръгнахме да разгледаме хотела и се разходихме около него.
Най-неудържимо ни привличаха Gardens by the Bay . Изкуственият парк „Градините на залива” беше нещо наистина уникално. В него са „посадени” 18 гигантски изкуствени дървета достигащи до 50 метра височина и 25 метра широчина. Освен, че са супер атракция, те имат и допълнителни функции - служат като вертикална градина, генерират слънчева енергия и събират дъждовна вода.
В парка има над 150 000 растения от над 200 вида. от всички континенти. Ако го посетите ще имате възможност да се разходите само срещу 5 долара в короните на изкуствените дървета, по специално изградени мостове, висящи 22 метра над земята.
Басейна работи до 23 часа и през цялото време прииждаха нови и нови посетители.
Но към 21ч. решихме, че е време вече да видим и останалите забележителности от комплекса.
Всъщност още към 11часа, след сутрешния плаж тръгнахме да разгледаме хотела и се разходихме около него.
Най-неудържимо ни привличаха Gardens by the Bay . Изкуственият парк „Градините на залива” беше нещо наистина уникално. В него са „посадени” 18 гигантски изкуствени дървета достигащи до 50 метра височина и 25 метра широчина. Освен, че са супер атракция, те имат и допълнителни функции - служат като вертикална градина, генерират слънчева енергия и събират дъждовна вода.
В парка има над 150 000 растения от над 200 вида. от всички континенти. Ако го посетите ще имате възможност да се разходите само срещу 5 долара в короните на изкуствените дървета, по специално изградени мостове, висящи 22 метра над земята.
Висящите
мостове
За наше голямо
съжаление точно този ден се извършваха ремонтни работи по дърветата от аварийни
групи и достъпа до въздушните мостове беше забранен. Но вместо по тях се
разходихме по специално изградения мост, свързващ хотела с градините. Още от
фоайето на Марина бей Сандс се чудихме какъв ли е този мост, който беше в
хотела на височината на 5 етаж и как се стига до него.
Вътрешният
мост към Gardens by the Bay
Оказа се, че
трябва да излезем извън хотела, да минем от към лицевата му фасада и веднага
след входа за метростанцията открихме външен асансьор. Изкачихме се до 5 етаж и
се озовахме на мост, който започва извън хотела, преминава през него и отново излиза на открито, спускайки се към градините.
Абе имах чувството, че всички световни архитекти са се надпреварвали кой да даде по-оригинална идея в строежа на хотела и околностите му.
Абе имах чувството, че всички световни архитекти са се надпреварвали кой да даде по-оригинална идея в строежа на хотела и околностите му.
Мостът, който започва извън MBS...
.. минава през хотела и...
...
отново излиза извън него водейки ви към Gardens by the
Bay
Изведнъж
попаднахме в оазис на спокойствие и прохлада след лудницата в хотела и жегата,
която бе навън.
Градините са с много зеленина, навсякъде се чува ромоленето на реката, пресичаща парка, а изкуствените дървета създават една сюрреалистична картина, която те праща някъде много далеч в бъдещето, но истинските разнообразни дървесни видове те връщат отново в действителността в наши дни.
Просто уникално като замисъл и изпълнение!
Градините са с много зеленина, навсякъде се чува ромоленето на реката, пресичаща парка, а изкуствените дървета създават една сюрреалистична картина, която те праща някъде много далеч в бъдещето, но истинските разнообразни дървесни видове те връщат отново в действителността в наши дни.
Просто уникално като замисъл и изпълнение!
изкуствените дървета
... и естествена зеленина в градината
От градините
на залива се отправихме към Шопинг центъра на Марина Бей Сандс.
Той се намира точно срещу хотела през булеварда и има няколко входа от към езерото и булеварда и още толкова вътрешни входове директно през хотела.
Той се намира точно срещу хотела през булеварда и има няколко входа от към езерото и булеварда и още толкова вътрешни входове директно през хотела.
Входа към
МОЛ-а на Марина Бей Сандс откъм площада пред езерото
Това е един
изключителен като дизайн и изпълнение комплекс, на няколко нива, в който има десетки магазини на всички
известни световни брандове.
Разбира се
цените са такива, че ние можехме само да се наслаждаваме на стила и качеството
на предлаганите стоки. Как да не те е яд, че не можеш да си позволиш да си
купиш една страхотна малка чанта на Булгари само... за 12 000 долара,
Мога да
бъда твоя само срещу 12 000 долара...
малко
по-голямата беше леко по-скъпа... само 23 000. Но си имаше хора, които
пазаруваха. Други се возеха на лодки в изкуствения канал, на най-ниското ниво
на комплекса,
Изкуственият
канал
трети се
разхождаха, четвърти се наслаждаваха на уюта на десетките ресторанти, които
изглеждаха един от друг по-примамливи.
Ресторант
в шопинг центъра
Най-голямата
атракция тук беше разбира се казиното. Най-голямото в света, просто дъха ти се
взима като влезеш в него.
Надникнахме през деня, беше пълно. Посетихме го вечерта в 12 пак беше пълно. За чужденците входа е безплатен, за местните жители 100 долара, а входната охрана е доста по-многобройна и строга отколкото по летищата
24 часа то е като магнит за всички любители на силни усещания, решили, че могат да излъжат съдбата и да спечелят някой друг джакпот.
Казиното се разпростира на четири етажа, като само единия от тях е за пушачи.
Всъщност това бе и единственото място в целия комплекс, където можеше да запалиш публично цигара. Безплатни безалкохолни напитки и платен твърд алкохол охлаждаха или нагорещяваха страстите пред над 2500 игрални автомата и над 500 те маси.
Надникнахме през деня, беше пълно. Посетихме го вечерта в 12 пак беше пълно. За чужденците входа е безплатен, за местните жители 100 долара, а входната охрана е доста по-многобройна и строга отколкото по летищата
24 часа то е като магнит за всички любители на силни усещания, решили, че могат да излъжат съдбата и да спечелят някой друг джакпот.
Казиното се разпростира на четири етажа, като само единия от тях е за пушачи.
Всъщност това бе и единственото място в целия комплекс, където можеше да запалиш публично цигара. Безплатни безалкохолни напитки и платен твърд алкохол охлаждаха или нагорещяваха страстите пред над 2500 игрални автомата и над 500 те маси.
В най-голямото казино в света
Престояхме в казиното един час и след като набързо разбрахме, че
днес не е нашия ден за печалби побързахме да се отправим малко след 1 през
нощта към стаята ни.
От последния ни допир до легла бяха изминали близо 40часа.
Бяхме станали от сън на 10 март сутринта в 7 в Истанбул, а излизайки от казиното в Марина Бей Сандс Сингапур бе 1ч. през нощта на 12 март. Затова е излишно да казвам, че съня набързо ни обгърна в прегръдката си, още повече, че на следващия ден отново ни очакваше чудото наречено Skypark на хотела.
След като бяхме разгледали почти всичко в комплекса предишния ден и нямаше къде повече да обикаляме в него си позволихме лукса от 7сутринта до 12 наобед да мързелуваме блажено под синьото небе на най-високия плаж в света и да се радваме на топлите слънчеви лъчи, които правеха магията, наречена Сингапур и Марина Бей Сандс още по-силна и пленителна.
От последния ни допир до легла бяха изминали близо 40часа.
Бяхме станали от сън на 10 март сутринта в 7 в Истанбул, а излизайки от казиното в Марина Бей Сандс Сингапур бе 1ч. през нощта на 12 март. Затова е излишно да казвам, че съня набързо ни обгърна в прегръдката си, още повече, че на следващия ден отново ни очакваше чудото наречено Skypark на хотела.
След като бяхме разгледали почти всичко в комплекса предишния ден и нямаше къде повече да обикаляме в него си позволихме лукса от 7сутринта до 12 наобед да мързелуваме блажено под синьото небе на най-високия плаж в света и да се радваме на топлите слънчеви лъчи, които правеха магията, наречена Сингапур и Марина Бей Сандс още по-силна и пленителна.
Довиждане
Марина Бей Сандс
/
to be continued…/
